Едно достойно място от дълбоко минало до днешни дни е отделено не на друго, а на китайската фурма. Тя играе роля в китайската култура, изкуство, икономика, политика, земеделие и туризъм.Често фурмата е свързана с някои китайски лични имена и топоними.Китайската фурма е душата на творби на изкуството и литературата, сред които множество разкази, поеми, легенди, идиоми чън-ю, гатанки, сиехоу-ю, смешки, басни, скоропоговорки, статуи, фотоси, песни и музика и др. Най-известният идиом, свързан с този плод е „Гълта фурмите, без да ги дъвче". Той се използва в случаите, когато човек извършва нещо без да го обмисли внимателно, а също така и когато учениците се „нагълтват" със знания без да могат да ги приложат на практика.
Хората садят дървета с фурми, пишат за тях, рисуват ги, моделират ги. Може да се каже, че китайската фурма заема важно място в културния живот и под различен ъгъл успява да улови интересни моменти от китайската история. 
Най-ранните писмени свидетелства за фурмата се появяват преди около 3000 години. В „Книга на песните" се споменава следния стих: „Август месец фурмите зреят, октомври настъпи ли оризищата пеят." В древността ръководителите на отделните царства традиционно всеки месец посещавали определени храмове. Сред даровете, които оставяли освен жертвоприношения на домашни животни задължително присъствали кестени и фурми. Кой и как да ги подреди било сложна процедура с огромна важност.
В една легенда за едрите фурми, които растат в провинция Синдзян се разказва как цар Джоу Му тръгнал на опознавателна инспекция в западните територии на страната.Там най-голямо впечатление му направили огромните по размер фурми, които една от девойките на областта Хами свенливо му предложила в каменна купа. „Ах, такива огромни фурми 
не съм срещал по нашите земи!" -възкликнал той, а щом опитал сладките като мед плодове, примижал блажено и чак след няколко минути попитал за сорта на фурмите. Девойката му обяснила, че тези фурми преди доста години са били диви, но постепенно местното население ги култивирало. Джоу Му отбелязал, че само по божията воля в този горещ и сух климат да растат толкова прекрасни фурми.
Почти във всяка една от китайските династии има някой поет,
който възпява дървото фурма. Поезията е като тунел, който ни
води през вековете, разкрива живота на хората сред фурмените
горички, обичта не древните към този необикновен плод и дори
историята на китайския народ. Поетът от династия Тан- Ли Ци李颀Ли Чи пише в своя творба: „Майски южен вятър пожълти ръжта, а цветовете на фурмите още неотронени са". Друг поет от същата династия Лиу Чанцин刘长卿Лиу Чан(г) Чин(г) възпява красотата на узрелите необрани фурми: „През големи планини и хълмове вървя, земя и покриви потънали са във червено". Фурмите вълнуват и поетът от династия Сун -Джан Вей张耒Джан(г) Уей, който реди следния стих: „Редове от дръвчета с фурми и лехи от дъжда застудели, на главата с шапка черна съм, а ризата ми се белее".
Един от най-великите поети от времето на Сунската династия Су
Шъ苏轼често описва селската идилия, без да забрави да спомене фурмата: „Прошумоляха върху ризата ми цветовете на фурмата, навсиде по селата запяха на чекръци колелата, под сянката на старата върба, за продан жлътнаха се тикви." Често обрисувани са цветовете на фурмата, клоните отрупани с червено-кафеникави плодчета и старите дървета, които пазят гъста сянка и напомнят на участвали в тежки битки, но вече пенсионирани генерали. И като споменахме за генерали, една от най-разказваната история за фурмите е тази с генерала Луо Чън, живял преди въздигането на династия Тан, както и по времето на разцвета й. В тази случка с исторически корени се споменава за огромна стара фурма, под чиято сянка ген.Луо често връзвал своя буен жребец в горещите летни дни по време на военните си походи. По различни източници е изчислено, че въпросното дърво било на над 200 години по времето, когато „приютявало" генерала под клоните си т.е. то се извисявало много преди разцъфтяването на династия Тан. И малко странно изглежда на този фон факта, че на дървото викали Танската фурма. Логично обяснение за това разминаване ни дава местна легенда. В един есенен ден, генерал Луо завързал коня си под фурмата. Тогава той усетил внезапен глад и се протегнал да си откъсне няколко фурми. Още след първите хапки се заситил от малкия сладък плод. По това време той бил изпратен да преговаря с владетеля на царство Тан за взаимно сътрудничество в свалянето на династия Суей. В бързината генералът нямал време да приготви подобаващи дарове за владетеля и решил, че може да поднесе тези чудесни фурми. Но когато Луо пожелал да плати в сребърници на стопанина на дървото, за да му набере от узрелите червени плодове, той изрично отказал каквото и да е заплащане. Напълнените с фурми чували за зърно, Луо преметнал на коня си и потеглил за преговори към военния лагер. „Какъв е този дар?"-попитал го владетеля, когато Луо поднесъл своите почитания. „Това е най-ценното дърво, нарича се захарна фурма (тан(г) дзао). Владетелят опитал фурмите и възкликнал: „Ах колко е сладка, това наистина е захарна фурма!" 好甜啊，真是糖枣！Смята се, че именно фурмите са допринесли за успешните преговори за сътрудничество. След като свалили династия Суей решили да нарекат следващата Тан, от една страна на едноименното на царството на владетеля, а от друга на захарните фурми. Днес на мястото, където преди 1600 години връзвал жребеца си ген. Луо Чън има паметник. А колкото до фурмата тя е включена в енциклопедията за най-известните места в Китай, които може някой да посети. Край вековното дърво през 2008 година е създаден огромен парк, пример за рационализацията в китайското селско стопанство и често посещавана туристическа дестинация.
Думи и изрази от Нора за любители на фурми:
[ 枣zǎo дзао jujube, китайска фурма
[ 糖枣/唐枣táng zǎo тан(г) дзао захарна фурма, Танска фурма
[ 囫囵吞枣hú lún tūn zǎo хулуън туън дзао Гълта фурмите, без да ги дъвче
囫囵hú lún хулуън гълтам без да ги дъвча
吞tūn туън преглъщам
[ "四月南风大麦黄，枣花末落桐荫长" sì yuè nán fēng dà mài huáng ，zǎo huā mò luò tóng yīn zhǎng съ юе нан фън(г) да май хуан(г), хуа муо луо тун(г) ин джан(г) Майски южен вятър пожълти ръжта, а цветовете на фурмите още неотронени са
[ 行过大山过小山，房上地下红一片" xing guò dà shān guò xiǎo shān ，fáng shàng dì xià hóng yī piàn син(г) гуо да шан гуо сяо шан,фан(г) шан(г) ди ся хун(г) и-пиен През големи планини и хълмове вървя, земя и покриви потънали са във червено
[ 枣径瓜田经雨凉，白衫乌帽野人装zǎo jìng guā tián jīng yǔ liáng ，bái shān wū mào yě rén zhuāng дзао дзин(г) гуа тиан дзин(г) ию лян(г) бай шан у-мао йе рен джуан(г) Редове от дръвчета с фурми и лехи от дъжда застудели, на главата с шапка черна съм, а ризата ми се белее".
[ 簌簌衣巾落枣花，村南村北响缫车，牛衣古柳卖黄瓜" sù sù yī jīn luò zǎo huā ，cūn nán cūn běi xiǎng sāo chē ，niú yī gǔ liǔ mài huáng guā су су индзин луо дзао хуа, цуън нан цуън бей сян(г) сао ч(х)ъ, ниу и лиу май хуан(г) гуа
[ 好甜啊，真是糖枣！ hǎo tián ā ，zhēn shì táng zǎo ！ хaо тиен я, джън шъ тан(г) дзао Ех, че е сладка-наистина е захарна фурма!
* Моля обърнете внимание, че за ваше улеснение транскрипцията на български език, отговаря на най-близкия начин на произнасяне, но е различна от официално приетата такава.Фонетичната транскрипция пинин на латиница е със съответните тоновете на произнасяне: (ˉ)първи,(ˊ)втори,(ˇ)трети,(ˋ)четвърти и (˙)нулев тон. Носовото Г е поставено в скоби, за да се разграничава от думите, в които липсва
