Бактерията причиняваща огнен пригор напада цвета, листата, плодовете, клонките и стъблата на чувствителните растения.

Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфекнираните цветчета и остават по дърветата. Болните органи имат вид на опърлени от огън, откъдето идва името на болестта „огнен пригор" (fire blight). Младите зелени плодове почерняват, но не окапват и остават по клонките. Не се заразяват започналите да зазряват и вече узрелите плодове. Когато се нападнат младите листа се развива некроза между главните нерви. Младите още сочни леторасти се заразяват от върха или чрез болните цветове и листа и от тях бактерията преминава по основните носещи клонки. При силно нападение се заразява стволът, а понякога и корените, което води до загиване на дърветата. От повредените органи се отделя бактериен ексудат, съдържащ множество бактерийни клетки. Отначало той е безцветен, по-късно потъмнява и засъхва под формата на янтарножълти капчици.

Причинител на огнения пригор е Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al. Тя е подвижна, пръчковидна с перитрихни флагели. Не образува спори и капсули. Грамотрицателна е. Върху агар развива кръгли, дребни, блестящи колонии с розови краища. Не възстановява нитратите, не разлага скорбялата и не образува индол, амоняк и сероводород. Термалната точка на инактивиране е 43-47°С.

За гостоприемници на патогена се съобщават:

ябълка, круша, череша, вишня, прас кова, дюля, зарзала, бадем, слива, ягода, глог, роза, малина, дрян, фурма, орех, ясен, бряст, люляк, ива, картофи, божур, салата, фуражен грах и други.
Патотенът се запазва през зимата в заразените клонки. Рано през пролетта при влажно време, бактерията става активна и се отделя от раковините под форма на капчици ексудат. Тя навлиза в растенията през рани, устица, нектарници. Веднъж проникнала, бактерията се намножава и след това се разпространява интерцелуларно в заразените тъкани. С пектолитични ензими мацерира клетките. Плазмолизата на болните клетки протича бързо, след което следва некроза и потъмняване на заразените органи. Инкубационният период е от 3-4 до 6-10 дни. През вегетацията бактерията се разпространява посредством дъждовната вода, насекоми (листни въшки, пчели), инструменти за рязане и др. дейности. Благоприятни условия за развитие на болестта огнен пригор се създават при влажно време, чести валежи, редуване на топли (25 С) с хладни дни, торене на овошките с високи дози азот.